Села

Алино

Намира се на 18 км западно от Самоков,на 28 км от Боровец и на 45 км южно от София. Селото наброява 186 жители. Разположено е в живописна долина между планините Рила, Верила, Витоша и Плана, на надморска височина от 940 м. Територията е много богата на води.
Според някои сведения през 17 в. тук имало голям пожар, който изпепелил цялото селище. Пламъците,оцветени в алено на фона на нощното небе, дали името на селото.
На 7 км на североизток, в Плана планина, се намира алинският манастир „Св. Спас” с интересни стенописи в запазената църква от 17 в. Близо до манастира е скалата Момина сълза, от която непрекъснато капе лековита вода. Наблизо са и останките на средновековната крепост Алинско кале. Непосредствено до селото има няколко тракийски надгробни могили. На около километър в западна посока пък, сред равното поле, може да се види внушителен каменен саркофаг (най-вероятно римски), който местните хора наричат Момата поради специфичната му форма.
Традиционният събор се организира в последната събота на август.
Непосредствено над селото, сред красива борова гора, е изграден язовир, който е много популярен сред риболовците в региона.

Бели Искър

Намира се на 7 км южно от Самоков, на 67 км южно от София и на 8 км от курорта Боровец, край едноименната река, която е приток на река Искър. Има 603 жители. Разположено е на 1187м надморска височина.
Оттук тръгват атрактивни маршрути към много върхове, хижи и местности в Рила. На 9 км над селото започва Централен Рилски резерват, който е най-големият в България и един от най-големите в европа. Над селото е изградена чудесна екопътека – „Бели Искър“. Още по-нагоре са Орлови скали и язовир „Бели Искър“.
В селото развива дейност местното туристическо дружество, което всяка година организира „Празник на рилския зелник“ и фестивал „Рок в Рила“.

Белчин

Село Белчин е разположено в долина между планините Рила, Верила, Витоша и Плана. Намира се на 15 км от Самоков . В района има термални води — 41 градуса, с доказани лечебни и профилактични въздействия върху опорно-двигателна система и кожните дерматити.

В с. Белчин е изграден музеен комплекс, който е филиал на Историческия музей в Самоков. Комплексът е открит е официално през 2009 г. В книжката на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз комплексът фигурира под № 79, като подобект на Историческия музей в Самоков.

Комплексът включва: църквата “Света Петка”, музейната сграда под нея и крепостта „Цари Мали град” на хълма „Свети Спас“.

Селото съществува от периода на Второто българско царство, а някои изследователи го отнасят в още по-дълбока древност — основано още от латините. За дългата и богата история на с. Белчин свидетелстват и останките на голяма крепост с параклис, намиращи се на хълма „Свети Спас“, където има солидна крепостна стена, изградена от дялани камъни и тухли още от времето на Римската империя. Някога това селище е носило името Цари Мали град. Крепостната стена огражда площ от 9 декара. Досега са разкрити 3 от 4-те кули на крепостта. Северно от портата е разкрит и християнски храмов комплекс, датиран към XV-XVI век. Църквата, намираща се извън крепостните стени, е датирана към XV век, като основите са вкопани в раннохристиянски храм от V-VI в. Монети, луксозна и битова керамика свидетелстват за оживена търговия и култура от IV-VI век.Крепостта вероятно е разрушена и изоставена през VI век след нападения на авари или готи.

Цари Мали град

До Цари Мали град се стига по няколко начина. Любителите на туризма ще могат да ползват две екопътеки. За тези, които не обичат да слизат от автомобилите си, има асфалт. Но сигурно всички ще предпочетат да използват фуникуларе - релсов лифт, от прозорците на чиито кабини по време на изкачването и слизането ще могат да се наслаждават на панорамата на Палакарията - така се нарича долината между Витоша и Рила. Въжен мост води от външния вход на крепостта до цитаделата и със сигурност ще бъде любимият начин за придвижване на най-малките посетители. За тях отделно е направена и детска площадка с всевъзможни атракции.

В двора на крепостта, който е оформен като красив парк, са изложени антични бойни машини и доспехите на воините от бурната епоха, когато Цари Мали град е трябвало да отбива нападенията на варварите.

Църквата “Света Петка”

Църквата “Света Петка”, която съществува от средата на XVII век, когато е построена върху основи на друг по-стар храм от XIII-XIV век. Църквата “Света Петка” се намира на много стръмно място (вижда се от околните села). “Света Петка” е еднокорабна гробищна църква с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Строежът е от каменна зидария от речни и ломени камъни споени с хоросан и укрепена с дървени сантрачи.

Църквата оцелява през тежките години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани храмове и манастири. Църквата е била изписана отвътре, но иконописната украса не е съхранена след цялостната реконструкция на сградата. Следи от ранната живописна украса са разкрити след археологическите разкопки от 2007 г. През Възраждането е разширявана основната, молитвена част на храма.

В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. Създадени два века преди Възраждането, белчинските икони са радки художествени образци. Двата оригинала на основните олтарни икони – на Христос и Света Богородица в продължение на дълги години се съхраняват в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Особено забележителни са иконите “Исус на трон с апостоли” (1653), “Богородица с младенеца на трон с пророци” (1653), “Свети Никола” (XVII в.), “Тримата Светители” (XVII в.) и др. Иконостасът (XVII-XIX в.) е сред значимите паметници на монументалната дърворезба. Той съдържа разновременни резби, изпъстрени с флорални мотиви, акантови листа, волюти, лозови листа, дракони и птици.

Етнографски музей

Етнографският музей в село Белчин е изграден през 2007г. като филиал на Градския исторически музей – гр. Самоков и се намира в непосредствена близост до изцяло реставрирания средновековен храм “Св. Петка” в подножието на хълма “Св. Спас”. В музеят се събират експозиции на вещи с различна битова тематика, съхранили културата и традициите на населението през вековете. Функционално и образно сградата репликира балканска къща от първата половина на 19-ти век. В приземния етаж, изграждан в оригинала с тежки каменни зидове, маркирани със сантрачи, са се разполагали помещения за животни, производство на храни и хранителни складове, както и за продукция от основния поминък на семейството. В музейната сграда това ниво е посветено на производствената дейност, като продължение на експозицията на открито.

На вторият етаж се разполагат експозиции, свързани с ежедневния бит на семейството, дрехи, украшения, лично и ловно оръжие и характерни документи и четива. Там могат да се видят всички вещи, използвани в бита на възрожденеца – от котлите, хурката и домашните съдове до украшенията и сърмената сая – празничната носия на белчинката. Всички дрехи и черги са изработени от местните жени. Всъщност сбирката е дарена от всички жители на селото. Те подаряват на музея своите семейни реликви, за да бъдат запазени за следващите поколения.

Покривът е четирискатен, пирамидален, с покритие от едноолучни червени керемиди – точно такъв, какъвто е създал градоустройственият уют на сгушените в пазвите на планината селца, или драматичните силуети на подбалканските градове от няколко десетилетия по-късно.

Говедарци

Това е най-голямото село в самоковска община и в него живеят 1293 жители. Селището е разположено в Говедарската котловина на 1268 м надморска височина, по поречието на река Черни Искър. Сняг има средно 160 дни в годината. Отстои на 13 км югозападно от Самоков и на 73 км от София.
В римско време в този район е имало рударски селища, като тук се е добивало и злато. Край селото има манастир „Св. Георги“.
В селото са изградени много къщи за гости и семейни хотели, които предлагат отлични условия за отдих на гостуващите туристи и скиори. На 2 км югозападно от селото има ски писта и влекове. Селото е изходен пункт за много туристически маршрути, включително за Седемте рилски езера, Урдините езера, Страшното езеро, Рилския манастир и др.

Горни окол

Селото се намира на 16 км северно от Самоков и на 46 км южно от София. Разположено е в източната част на Плана планина, край малката Вуина /Околска/ река, която е приток на река Искър. Надморската височина е 950 м. В селото живеят 140 жители. Селището е само на 3 км от брега на язовир „Искър“.
Сведения за селото има в османския регистър от 1576 г. Предполага се че на днешното място е заселено след чумна епидемия. Килийно училище е открито в селото преди 1835 г., начално - преди Освобождението през 1878 г. Запазена е църквата "Свети Пророк Илия", строена на два етапа, вторият през 1857 г.. Църквата е зографисана богато отвътре от един от най-видните представители на Самоковската художествена школа, Никола Образописов. Негов помощник при зографисването е синът на прочутия български художник Захари Зограф, бъдещият голям общественик Христо Зографски.

Гуцал

Отстои на 17 км от Самоков, на 20 км от Боровец и на 77 км от София. Населението е от 121 жители. Селото е разположено в полите на Рила, на надморска височина от 793 м. Селото се състои от две махали – Горна и Долна. В Долна махала има карстово езеро, което е единствено в населените места в Общината. От селището се открива великолепен изглед към планината.
Съвсем близо са Долна баня и Пчелин, известни с минералните си води и бани с доказани лечебни свойства.

Долни Окол

Селото е разположено на 20 км от Самоков, на 40 км от София и на 3 км от брега на язовир „Искър“. Намира се в източната част на Плана планина. Надморската височина е около 800 м , а климатът – планински. Постоянните жители са 105 души. Районът е подходящ за почивка и туризъм през цялата година. От дълги години в селото има и ловна дружинка.
Наблизо, край западния бряг на язовир „Искър“ е вилна зона „Щъркелово гнездо“. Язовир „Искър е най-големият в България и предлага великолепни условия за риболов и водни спортове. С чудесни изгледи и атрактивни заведения районът е прекрасно място за почивка.

Доспей

Намира се на 3 км югозападно от Самоков, на 13 км от Боровец и на 63 км от София. Населението му е 606 души. Разположено е в подножието на Рила, на 960 м надморска височина. Наоколо преобладават полегати склонове, заоблени била и върхове. Селото се намира в изключително красива местност, край борова гора и река.

Наблизо е Шишманово кале. Археологическите проучвания през последните години в този район доказаха, че още в първите векове на новата ера тук е съществувало селище с важни административни и духовни функции. На петровден е традиционният събор на селото с курбан. Тук е роден основателят на прочутата Самоковска художествена школа Христо Димитров /ок. 1750-1819/. Много са и сведенията, които говорят, че селото е и родното място на самия Пайсий Хилендарски.

Драгушиново

Намира се на 2 км северно от Самоков, на 12 км от Боровец и на 60 км от София. Разположено е в малка котловина на десния бряг на река Искър. Надморското равнище е 900 м. Със своите 623 жители селото заема 6-то място от общо 24-те села в Самоковско.
Селото е известно с многобройните си щъркелови гнезда – над 60, както и скурбана от раци, който се прави традиционно на храмовия празник на местната църква – „Св. Тодор“. Край селото, по поречието на Искъра, се намират чудесни тучни ливади. Неслучайно там е било развито животновъдството, а и до днес в землището на селото се отглеждат и житни култури.

Злокучене

Селото се намира на планински склон, на 6 км северно от Самоков. В долния край на селото преминава река Искър. Населението е 248 души.
В миналото селото е било известно с тучните си ливади. Една от версиите е, че от тях /“злак“/ произлиза и името му. По традиция са развити животновъдството и зърнопроизводството. Ценност на селото са църквата и параклисът, който се намира между Злокучане и Драгушиново. Там е изграден и чудесен кът за отмора.

Клисура

Селото е разположено на 15 км западно от Самоков и на 25 км от Дупница. Намира се в Клисурската седловина, която разделя планините Рила и Верила. Оттук минава и т. нар. Балкански вододел. Надморска височина – 1000м, население – 190 жители.
Селището е опорен пункт на популярен туристически маршрут, който пресича няколко планини: Витоша, Верила, Рила и Пирин. Забележителност в землището на селото е петвековен дъб. Много интересна е селската църква „СВ. Димитър Солунски“ Сегашната й сграда е завършена през 1874г. За разлика от всички други храмове на територията на Общината, църквата в Клисура е ориентирана в посока север-юг, вероятно по византийски образец. От 2007г. тя е обявена като архитектурно-строителен и художествен паметника на културата.

Ковачевци

Намира се на 25 км северозападно от Самоков и на 38 км от София. Надморското равнище е 960 м, а населението е от 414 жители. Селището е разположено в планински район между планините Витоша, Плана и Рила.
Църквата в селото „Св. Пророк Илия“ е с красиви стенописи, а наблизо се намира и параклисът „Св. Георги Победоносец“.
Всяка година в Ковачевци през последната неделя на август се провежда традиционен събор.
В землището му се намира местността Ярема, която е със статус на вилна зона. На 4 км от Ковачевци се намира и язовир с прекрасни условия за риболов и отдих.

Маджаре

Разположено е в Лакатишка Рила, на 12 км южно от Самоков, на 16 км от друг наш курорт Мальовица и непосредствено до най-голямото село в района – Говедарци. 273 са жителите на Маджаре. Релефът е планински, със средна надморска височина около 1000 м. Край селото тече река Искър.
В селото има къщи за гости и семейни хотели, които предлагат отлични условия за отдих на гостуващите туристи и скиори
На Спасовден в селото се провежда голям събор. Църквата се нарича „Възнесение Господне“.
На няколко километра над селото започва „Централен Рилски резерват“.

Мала Църква

Разположено е на 10 км южно от Самоков, на 12 км от Боровец, на 18 км от курорта Мальовица и на 70км от София. Селото се намира в северното подножие на Рила, край Леви Искър, на надморска височина 1195 м. Жителите на Мала църква са 432.
До 1887 г. селото се е наричало Сръбско село заради някогашни заселници от западната ни съседка. Частично е запазена църквата „Св. Св. Петър и Павел“ от 16в., която е била вкопана в земята по време на османското владичество. Обявена е за паметник на културата.
Традиционният събор на селото е на Петровден – 29 юни. Провежда се и празник на водата в чест на най-водната българска планина – Рила.
Изключително красивата природата привлича все повече туристи, в отговор на което в селото са построени хотели, къщи за гости и ресторанти.

Марица

Намира се на 25 км югоизточно от Самоков и на 15 км от Боровец. Съседни села са Радуил и Гуцал, а най-близкият град е Долна баня, който е известен и като курорт и балнеолечебен център. През селото тече река марица и дава името му / до 1934г. то се е казвало Махала/.За разлика от районите на север от Боровец тук климатът е по-мек. Населението е 704 жители.
В югозападната част на селото се намира църквата „Св. Никола“. Тя води началото си от Средновековието и е един от най-старите храмове в района. Стенописите в църквата са паметник на културата от национално значение.

Ново село

Разположено е в планински район, по склоновете на рида Шумнатица. През селото минава река Шипочница, която се влива само на няколко километра на север в близкия язовир „Искър“ – най-големия в страната. Надморската височина на Ново село е 850 м. Намира се на 12 км североизточно от Самоков и на 24 км от Ихтиман.
Селото е с 93 жители и е най-малкото село в Общината.
През последните години в селото бе изграден красив нов православен храм. Традиционният празник на селото е на Петровден – 29 юни.

Поповяне

Разположено е в полите на Плана планина, в долината на река Палакария. От високите части на селото се откриват прекрасни гледки и към заобикалящите го планини Витоша, Верила и Рила. Намира се на 22 км северозападно от Самоков, на 32 км от Боровец и на 42 км от София. Надморската височина е 970 м, а населението е от 210 жители.
Всяка година в местността „Св. Георги“ край селото, където е построен и параклис, се провежда и голям събор. Близо до селото се намира Алинския манастир „Св. Спас“, скалата „Момина сълза“ с лековита вода и средновековната крепост Алинско кале. Близкият язовир „Алино“ е особено популярен сред рибиловците.

Продановци

Разположено е в планински район, край известния продановски рид, само на 2 км западно от Самоков и на 12 от Боровец. Има 502 жители.
Продановци е древно селище. Тук са открити находки от траките и от римско време. При разкопаването на тракийската могила, намираща се почти в центъра на селото, е открит гроб на висш военоначалник. Край селото има няколко параклиса. Тук е роден прочутият предводител на хайдутите от региона Чакър войвода. Продановци е и родно място на един от най-известните български художници-възрожденци – Никола Образописов /1828-1915г./
Традиционният събор с курбан е на 12 юли /Петровден по стар стил/.

Радуил

Намира се на 22 км югозападно от Самоков, на 12 км от Боровец, на 82 км от София и на 100 км от Пловдив. Само на 6 км е град Долна баня. Радуил се намира в подножието на Рила, в планински район с надморска височина 833 м. Климатът е сравнително мек заради влиянието на топлите течения, които идват по долината на река Марица, край която е разположено и самото селище.
Радуил е второто по големина село в Община Самоков с 1109 жители. То е старо селище, известно по време на османското владичество с добиването и обработването на желязо. Тук до началото на 20 в. работи последният мадан в България и на Балканите. Тук са живели Христо Смирненски и Николай Хайтов. В селото и край него има 2 църкви, манастир и 13 параклиса.
В последните години селото успешно привлича туристи. Всяка година през септември тук се организира празник на боба с международно участие. В селото има семейни хотели, къщи за гости, заведения.

Райово

Намира се на 7 км северозападно от Самоков и на 65 км от София. Разположено е в периферията на Самоковската котловина, в живописната долина на река Палакария и заобиколено от планините Рила, Верила, Витоша и Плана. Надморската височина е 970 м, а жителите му са 692.
Съборът на селото се провежда на Илинден.
Църквата в селото е от 13 в. и е паметник на културата.

Рельово

Намира се на 12 км oт Самоков, на 22 км от Боровец, на 50 км от София и само на 2 км от курорта Белчин бани. Разположено е между планините Рила, Верила, Витоша и Плана. Надморската височина е 900 м. В южния край на селото тече рeka Палакария. Жителите са 188.
Всяка година на Петровден се прави събор.
Новата църква в селото „Св. Архангел Михаил” е построена през 1922 г. със средствата и труда на жителите на селото. Тя е една от най-големите в района. Старата черква „Св. Николай Чудотворец” е издигната по време на османското владичество в гората, по южния склон на Плана планина. Този храм е паметник на културата.

Шипочан

Разположено е в планински район, между рида Шумнатица и Шипочански рид, на 7 км източно от Самоков. През селото тече река Шипочница, която извира от Шумнатица и се влива в яз. „Искър”. Селото има 141 жители. Надморската височина е 950 м.
Известно е като старо селище, разположено на проход до пътя, свързващ Костенец, Долна баня и Самоков. Част от местните жители навремето са охранявали прохода. В околностите на селото по време на турското господство се е добивала и обработвала руда.
Празникът на селото е на 15 август-Св. Богородица. Важна забележителност е църквата.
На десетина км е язовир „Искър”, който предлага отлични условия за риболов, упражняване на водни спортове и туристически излети.

Широки дол

Разположено е в подножието на Плана планина, на 8 км от Самоков, на 18 км от Боровец и на 54 км от София. Надморската височина е 870 м. Селището има 958 жители и е трето по големина в Самоковска община, след Говедарци и Радуил.
Старата част на селото е разположена в широк дол, в сърцето на който се намира извиращата 4 км навътре в планината река Широкодолка. До извора й може да се стигне за около два часа, като се преминава през водопади и живописни скали. Разделено е от река Палакария на две части. Местните жители ги наричат „Горно” /”Старо”/ и „Долно” /”Ново”/ село.
Над селото се намира местността Калето, в която има останки от стара крепост. В този район са се водили едни от последните битки на българите при падането под османско владичество през 14 в. Край селото се намира и параклисът „Св. Илия”, където всяка година се провежда събор. Наоколо има прекрасни места за отдих през топлия сезон. Наблизо тече река Искър, а на около 10 км се намира язовир „Искър”, който предлага чудесни условия за риболов, водни спортове и излети.

Ярлово

Разположението е в южните склонове на Витоша, на 30 км северозападно от Самоков, на 40 км от Боровец, на 18 км от курорта Белчин бани и на 40 км от София. На запад от селото е планината Верила. През Ярлово минава рeка Палакария, която извира под витошкия връх Купена /2108 м/ и се влива в река Искър. Надморската височина е 1044 м.
В средата на миналия век Ярлово е било най-голямото село в Самоковско, с над 3000 жители. След миграцията от втората половина на века сега населението е 289 души. Първоначално селището е било близо до прохода Лисец. След опожаряването на това селище през 1792 г, жителите му се заселват на сегашното място. В началото на 20 в. е построена църквата „Св. Петка”.
Близо до съседното село Ковачевци е курортната зона Ярема. Ярлово е и изходен пункт от юг за изкачване на първенеца на Витоша Черни връх.Оттук минават и важни туристически маршрути, които продължават по билото на Верила към Рила.