Благодарение на процъфтяващите занаяти и наченките на промишленост, Самоков заема водещо място като Възрожденски център в края на на осемнадесети век. Икономическият просперитет на града е и предпоставка за възникването по това време на една от водещите художествени школи – Самоковската художествена школа. Основател е Христо Димитров, а синовете му Димитър Зограф и Захари Зограф продължават делото му. Самоковската художествена школа достига своя разцвет в творчеството на най-бележития си представител – Захари Зограф, който полага началото на реалистичната живопис при изобразяване на светци и ктитори, както и на самата природа у нас. Творчеството му е истински връх във възрожденското изобразително изкуство. Огромен е и приносът на този първомайстор за националното ни самосъзнание. Той създава огромни стенописни ансамбли в най-славните български манастири Рилския, Бачковския, Троянския, Преображенския и др.манастири и църкви. Неговият племенник – Станислав Доспевски е първият български художник с академично образование. Високи са творческите постижения и на Иван и Никола Образописови, както и на много други самоковски живописци.

Живописното изкуство, прославило града ни, е живо и днес благодарение на творците в пределите на Самоков и района. Художниците и скулпторите откриват красивото в човека, природата и заобикалящия ни свят и го пресъздават със собствен почерк, стил и техника в техните творби.