Национален парк „Рила“

Национален парк „Рила“ е най-големият от трите национални парка на територията на България. Тези територии са обявени за национален парк на 24 февруари 1992 г. Паркът обхваща територия с площ над 81 000 хектара в централните и най-високи части на планина Рила. Той е създаден с цел опазването на няколко отделни екосистеми, както и на отделни исторически и културни обекти от национална важност. Близо 4% от всички реки в България извират от тук. От територията на парка извират река Искър – най-дългата река в България и река Марица – най-пълноводната река. Паркът се простира между 800 и 2925 м надморска височина и на неговата територия са разположени 120 естествени езера, повечето с ледников произход.

На територията на парка се намират четири български резервата – Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица. Национален парк Рила е една от най-големите защитени територии в Европа. Двата резервата „Парангалица“ и „Маричини езера“ са част от световната мрежа на биосферни резервати по програмата на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”.

Централен Рилски резерват

Централният рилски резерват най-големият резерват на Балканския полуостров. Създаден е през 1992 г. с да се запази уникалният за Югоизточна Европа планински ледников комплекс и първичното диво състояние на горските, субалпийските и алпийските екосистеми. Резерватът обхваща територия с площ 12 394 хектара във високите части на Източна, Средна и Северозападна Рила.

На територията на резервата се намира най-високият връх на Балканския полуостров – Мусала, както и другите най-високи рилски върхове Дено, Манчо, Голям и Малък Скакавец; дълбоките трогови долини на реките Марица, Бели и Леви Искър и др., множество живописни циркусни езерни групи – Маричини, Мусаленски, Скакавишки и т.н. Релефът на резервата в по-високите чaсти е предимно алпийски, т.е. представен е от множество скални зъбери, сипеи и други.

Най-големи територии от резервата обхващат иглолистните гори, образувани основно от бяла мура и обикновен смърч. В по-високите зони са разположени обширни формации от клек. Растителният свят е изключително богат. Едни от най-често срещаните видове са рилска иглика, петниста тинтява, пролетно котенце, българско омайниче, крайснежно звънче.

Голям е броят на животните от видовете дива коза, кафява мечка, златка, глухар и други. Изключително многобройни са представителите на безгръбначните животни, както и в целия Национален парк „Рила“.