ЗАНАЯТИТЕ В САМОКОВ

През 18 век занаятчийството в Самоков е силно развито, а целият балкански полуостров е обширен пазар за произведенията на самоковските занаятчии. По време на Възраждането железодобивът и скотовъдството създават условия за развитие и разцвет на множество занаяти, които от своя страна са предпоставка за развитието на търговията. В града работят над 300 чарка за гайтани, 40 абаджийски работилници, десетки мутафчии, железари, грънчари, медникари, златари, антикари, кожари, а предприемчиви търговци разнасят техните стоки по всички краища на страната.
Почти всички занаятчии в Самоков, освен дюкян и сечива си имат и стопанство, къщата е с голям двор, долу с яхър за крави, коне, биволици, овце и кози. Занаятчиите притежават и много земя, воденици и пр. Те могат да изпраща децата си да учат дори в Цариград, Русия, Виена, Смирна и другаде.
Успоредно със занаятчийството се поставя и началото на индустриалните предприятия. През 1856 година Антон Унтерберг – лекар по професия, основава първата в града стъкларска работирница, а десет години по-късно се създава и спиртната фабрика на братя Хаджигюрови. Създават се текстилни фабрики, фабрика за катран и терпентинови масла, кибритена фабрика, бирена фабрика, лимонадена фабрика. Градът се замогва.
И днес продължават да творят и да пазят традициите наследниците на старите занаятчии в града ни, предавайки уменията от поколение на поколение. Като претворяват в едно умения, лични възприятия и традиция, те създават красота с умелите си ръце и наслада за сетивата за всички ценители. Днешната палитра от занаяти се попълва от грънчарството, резбарството, шиенето на дантела „Кене”, ножарството и др. Умението да се създава красота с ръцете добива и нови форми като създаване на живи миниатюри, изработка на дървени предмети с художествена стойност, плетени мебели, картички и магнитни сувенири.