През 2015г. се направи възстановка на действащ модел на металургично съоръжение за преработка на първично добито в пещите желязо, наричан още „Самоково“ или „Мадан“, използван от 14- 15 век до началото на 20 век. Град Самоков е възникнал постепенно край някогашните самокови, които са дали и името на града.

Самоковски район е един от прочутите райони на средновековната железодобивна индустрия в България и Балканския полуостров. В Самоковско имало отлични условия за железодобивна индустрия: железна руда, изобилни води, обширни гори за въглища и дърва, добри специалисти майстори, безплатна работна ръка и пазари.

Самоковите представлявали големи постройки. В голямото им помещение имало огнище с духателен апарат и голям чук.  Меховете на духателния апарат се движели с помощта на колело с диаметър до 3 метра. Най-важната част на самокова бил чукът, наречен „млат“ или още „самоков“. Той тежал до 300 оки = 360 кг и е бил с форма на елипсовидна гривна, нанизан на дълго, дебело и яко дърво. Валмото с палците се движело с помощта на друго колело с размери (1,5 – 2 м в диаметър), което се наричало „мачно коло“, понеже трудно привеждало в действие чука. Когато се въртяло валмото, палците му натискали отгоре последователно края на дръжката на чука и той започвал да се движи нагоре и надолу – да кове сам (самоков). Двете колела се задвижвали от силата на водата, която се събирала в дървен резервоар (кораб), от който се спускал към колелото на чука дървен улей (шоштръб). Улеят се затварял с капак, който се регулирал отдолу с дълъг 20м лост с кобилица.

Един мадан бил обслужван от 8 души – 2 майстори, 4 работника и двама чираци. Работели на две смени –денем нощем. Изработените пръти желязо ги откарвали в града с кола.

Работата на маданите продължавала от 1-15 март до Коледа.

За средните векове самоковите били важно инженерно техническо съоръжение и имали голямо техническо, стопанско и икономическо значение.